ПЛАНЕТАРЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ПЛАНЕТА̀РЕН, ‑рна, ‑рно, мн. ‑рни, прил. 1. Който се отнася до планета; планетен. Кому е нужна гибелта на един свят, създал велики паметници на културата, свят, който е в навечерието на планетарните пътешествия? А. Гуляшки, Л, 335.
2. Който се отнася до цялото земно кълбо, до планетата Земя; световен, планетен. Във вихъра на историческите събития, които се разгъваха пред очите ни в един планетарен мащаб, няма нищо по-недостойно и бих
казал нищо по-мизерно от грижата за личния престиж. Д. Казасов, ВП, 495. Има нещо наистина планетарно в размерите на това, което се върши тука и прави.. да се изживяват мигове на почуда и възторг. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 119.
3. Който е подобен на движението на планетите около Слънцето; планетен. Моделът на Ръдерфорд напомня Слънчевата система, при която около Слънцето се въртят планети по определени орбити. поради тази прилика моделът се нарича планетарен или ядрен. Физ. XI кл, 1958, 162.