ПЛАНЕТА̀РЕН

ПЛАНЕТА̀РЕН, ‑рна, ‑рно, мн. ‑рни, прил. 1. Който се отнася до планета; планетен. Кому е нужна гибелта на един свят, създал велики паметници на културата, свят, който е в навечерието на планетарните пътешествия? А. Гуляшки, Л, 335.

2. Който се отнася до цялото земно кълбо, до планетата Земя; световен, планетен. Във вихъра на историческите събития, които се разгъваха пред очите ни в един планетарен мащаб, няма нищо по-недостойно и бих

казал нищо по-мизерно от грижата за личния престиж. Д. Казасов, ВП, 495. Има нещо наистина планетарно в размерите на това, което се върши тука и прави.. да се изживяват мигове на почуда и възторг. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 119.

3. Който е подобен на движението на планетите около Слънцето; планетен. Моделът на Ръдерфорд напомня Слънчевата система, при която около Слънцето се въртят планети по определени орбити. поради тази прилика моделът се нарича планетарен или ядрен. Физ. XI кл, 1958, 162.

Списък на думите по буква