ПЛАНЕТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛАНЀТЕН, ‑тна, ‑тно, мн. ‑тни, прил. 1. Който се отнася до планета; планетарен. Станцията притежава уреди за измерване температурата на планетната повърхност, за определяне структурата на облачната обвивка на Венера. К, 1963, кн. 1, 30. Възможността да се обясни системата на вселената с помощта на притеглянето, несъвместимостта на регулярните планетни движения с веществения етер, запълващ пространството, накарали Нютон да измени и възгледите си върху молекулните и химически сили. Ив. Въжарова, ИН (превод), 164.

2. Който се отнася до земното кълбо, до планетата Земя; планетарен. Учените изследват на какво се дължи глобалното планетно затопляне.

3. Който се състои от планети; планетарен. Каква е историята на планетната система.., ако не едно вечно продължаемо изменение. Ч, 1871, кн. 17, 528.