ПЛАНЗИХТЀР

ПЛАНЗИХТЀР, м. Спец. Съоръжение, подобно на сито, за пресяване на смления от валците на мелнична машина материал. То [отсяването] е процес, необходим при производството на земни бои. Извършва се с бурат или планзихтер, които имат сита с определени размери. Н. Преславски и др. НПБ, 125.

— Нем. Plansichter.

Списък на думите по буква