ПЛАНИНЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛАНЍНЕЦ, мн. ‑нци, м. 1. Мъж, който е роден или живее в планина.Косьо ..: — Ще го надиграя ти казвам! Горан ..: — Кого мене ли? Планинец съм аз, сине-е-е .. на планина съм расъл и вода ледена съм пил. Ц. Церковски, ТЗ, 107. През XV и XVI векове даже Родопите са помнили името му [на деспот Слав] и родопските планинци са наричали тия планини "Славиеви гори". Ив. Вазов, Съч. XVI, 44. Бели къщици, кафяв суров кирпич .. и тънък сив дим рисуват живота на планинеца в тия сурови недра на планината. З. Сребров, Избр. разк., 176. Из пътя се присъединиха и други, все планинци от размирната Странджа. Четата му [на С. Дубровски] наброяваше триста човека. Д. Рачев, СС, 255.

2. Диал. Название на вятър, който духа откъм Стара планина в Северозападна България (Т. Панчев, РБЯд).