ПЛАНИНИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛАНИНЍЦА ж. Диал. Умал. от планина; планинка. Се ожениф, се оклетиф / .. Зедоф жена неспогодна,/ .. кога дойдоф од оране, — / от погача, бари трошка;/ .. Та си пойдоф планиница./ Си отсекоф дриновица. Нар. пес., СбНУКШ, ч. III, 110.