ПЛАНИНКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛАНЍНКА ж. Жена, която е родена или живее в планина. Жена му беше от горните села, една височка, слабовата планинка. К. Григоров, ПЧ, 68. Залибил Стоян три моми / и трите от три градове: / .. Третата беше планинка. Нар. пес., СбВСтТ, 664.

ПЛАНИНКА̀ ж. Умал. от планина. Селото йе на рамно место и йе обколено [обиколено] сето село со сето поле от едни планинки. СбНУ XIV, 121. Ранен юнак на планинка лежи. Нар. пес., СбВСт, 1931, 97.