ПЛАНЍНСКИ

ПЛАНЍНСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който е от или на планина. Планинският склон се спускаше стръмно към широка зелена равнина, зад която синееше морето. Д. Димов, Т, 559. Под селото, в дъното на плитка котловина, извиваше в широка дъга реката. Тя идеше от близкия манастир. Зад нея на юг се издигаха други планински възвишения, над които извишаваше върхове Стара планина. Д. Марчевски, ДВ, 24. Високо над далечните планински вериги сияеше съзвездието на Южния кръст. Св. Минков, ПК, 6. Магдалина безгрижно пасла бащините си кози по тия планински поляни. Елин Пелин, Съч. I, 105. Денем мечката и мечето спяха. Нощем, щом месецът изгрееше, излизаха за храна .. Ядяха раци от планинските потоци. Ем. Станев, ГЧ, 4. Главна област на разпространението ѝ [на бялата мура] са Рило-Родопският и Пиринският планински масив. М. Тошков и др. НР II, 92.

2. Който се отнася до планина, характерен е за планина. Те [монасите] бяха се отрекли от всичко плътско и земно и бяха се отдалечили в планинската тишина между манастирските стени на отшелничество и покаяние. Елин Пелин, Съч. IV, 86. Когато наближаваме гр. Жилина, пейзажът става напълно планински: тъмнозелени ливади, борови гори,.., ниско небе с леки сиви облаци. Н. Фурнаджиев, МП, 97. Лицето на Борко беше още бледо, може би защото още не беше го напекло планинското слънце. М. Марчевски, ГБ, 238. Когато минахме през Орешак, нощта настъпваше хладна, планинска. А. Каралийчев, С, 9. Планинска природа. Планински въздух. Планински ветрове.

3. Който се намира, разположен е на или до, край планина. Аз лежах на гръб след уморителното шофиране по планинските шосета и все мислех за авренските старци край чешмата. Н. Инджов, ПП, 128. Същия ден

след тая случка Индже слизаше с дружината си по стръмна планинска пътека. Й. Йовков, СЛ, 129.При това есенно слънце, което бе грейнало над училищния двор и над цялото планинско селце — и мен се не искаше твърде да влезна и да се затворя отново в хладната училищна стая. Д. Калфов, Избр. разк., 32. Но на стража в планината/ сам-сама край езерата/ ден и нощ стои без грижа/ малката планинска хижа. Д. Панталеев, ВДК, 9. Планински паланки. Планински народ. Планинско население.

4. За земен участък — който е покрит с планини, в който има планини. Та Швейцария е повече планинска страна, както знаете. Ив. Вазов, Съч. XIX, 22. Освен това голяма част от селското население от планинските и полупланинските райони на българските земи.. бива принудено да търси прехраната си из плодородните равнини. Ив. Унджиев, ВЛ, 13. По-късно се нагъва Родопската област, а не много след това и планинските земи на Югозападна България. Пр, 1952, кн. 6, 21. Планинските брегове на Испания. Параходът бърза към Гибралтар. Св. Минков, ДА, 14.

5. Който е предназначен за работа, действие в планина или който става, извършва се в планина. Десетина души, служили полска артилерия, заминаваха .. в Стара Загора. Неколцина високи, едри, силни мъже се стягаха да тръгват за Станимака, дето имаше планинска артилерия. Г. Караславов, ОХ, 352. Редките пушечни гърмежи .. придаваха на далечните камъни .. страховити форми, Димо виждаше между тях цеви на картечници и планински оръдия. К. Петканов, МЗК, 97. Планински водач. Планински поход. Планински спасители. Планински туризъм. Планинско животновъдство.

6. За животно или растение — който живее или вирее в планина. Може да се преспи: на хижа "Алеко".., а през хубавата лятна нощ — .. на безбройните полянки, обрасли с миризливи планински цветя и закътани от шубраци. П. Делирадев, В, 135. Глухото буботене на Искъра.. достига.. из гъстината на листата, клоните, бурените, тревите планински. Ив. Вазов, Съч. XII, 79. Привечер майка им [на лисичетата] ги учеше да ловят насекоми, да дебнат бекаси.. или да изравят планински мишки от дупките им. Ем. Станев, ПЕГ, 93. Планински чай. // Първа част от съставни названия на животни и растения, които живеят или виреят в планината, напр.: планинска върба, планинска метличина, планинска яребица, планински божур, планински габър, планински орех, планинско пламъче и др.

Планинска болест. Болестно състояние у човека, предизвикано при изкачване на височини (или при издигане с летателна машина) от недостатъчно снабдяване на тъканите и особено на мозъка с кислород, което се характеризира със сърцебиене, повръщане, главоболие и под. Постепенно пътят става все по-стръмен и първите пътници, особено децата, показват признаци на планинската болест. ВН, 1960, бр. 2818, 4. Планински восък. Геол. Меко вещество с чернозелен, тъмнокафяв или сивожълт цвят, подобно на обикновения восък, което се получава при сгъстяване на земно масло, има миризма на газ и се използва в медицината и химическата промишленост; озокерит, земен восък. Съобразно химичният му състав смолистият нефт преминава в асфалт, а парафиновият в озокерит — планински восък. П. Мандев, СВ, 36. Планинският восък се среща най-често около нефтените находища. Планински кон. Сел.-стоп. Българска порода коне за впряг, товарене и яздене, които имат късо набито тяло, здрава костна система и мускулатура. Планински кон. В селищата на Стара планина и Родопите се отглеждат старопланинският и родопският кон. Осн. сел. стоп. VII кл, 1965, 120. Планински кристал. Минер. Ясен, прозрачен като стъкло кварцов кристал. Засега броят на минералите [в Маджарово] .. е около седемдесет. Много от тях образуват красиви кристални индивиди и други като планински кристал, аметист, опушен кварц .. и др. Б. Ангелов, ЗМ, 18.

Списък на думите по буква