ПЛАНИНЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛАНЍНЧЕ ср. Дете, младо момче или момиче, което е родено или живее в планина. Моите ученици бяха будни планинчета, остроумни и дяволити. Кр. Григоров, ОНУ, 141. По стръмните пътеки на Огражден се спускат пъргави планинчета и глъчката им като птиче ято лети над дълбокия дол. РД, 1960, бр. 145, 1. Слезнало момче планинче/ да прекупува говеда. Нар. пес., СбВСтТ, 552.