ПЛАНИНЧЕВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛАНЍНЧЕВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Диал. Планински; планинит, планинист. Възседна го [кончето] цар ми Стефан,/ па излезна на планина,/ на планина, на рудина,/ та засече всите води/ планинчеви, кладенчеви. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ, IV, 39.