ПЛАНКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛА̀НКА ж. Спец. Продълговата метална пластина или дъсчица. От вътрешната страна на детайлите, на мястото на въртящите се части, се поставят планки от месингова ламарина, дебелина около един милиметър, за да се избегне бързото износване на дървото от челните части на зъбните колела. НТМ, 1961, кн. 10, 31. Най-прост предпазител е обикновена ламаринена планка, която се нагажда предварително за рендосване на детайли с определена ширина. Д. Лалев и др., НМП, 380.

— От нем. Planke.