ПЛАНКТОН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛАНКТО̀Н м. Биол. Събир. Микроскопични организми, които живеят в моретата, реките, езерата и се носят пасивно от водата или се придвижват с бавни движения, включват се в кръговрата на веществата и са важна храна за редица водни организми (риби, раци и под.). Всяка пролет водите на р. Дунав навлизат в острова [Персика] и заливат старите върбови гори. В множеството малки блата и новообразувани локви започва да кипи усилен живот. Развиващият се планктон осигурява изхранването на хилядите дребни рибки, развиващи се в топлите плитчини. ПЗ, 1977, кн. 2, 40. Пътешествениците обикновено незаслужено малко пишат за планктона, за масата дребни морски животни, без които не биха могли да съществуват нито рибите, нито китовете, нито птиците. Д. Богданов, ТА, 67. След като стронций-90 попадне във водни басейни, той много активно се усвоява от водорасли, планктон и други водни организми. Л. Манолов, РА, 42.

— Фр. plancton.