ПЛАНКТО̀НЕН

ПЛАНКТО̀НЕН, ‑нна, ‑нно, мн. ‑нни, прил. Спец. Който се отнася до планктон; планктонов. Навътре, в дебелината на водните маси, започва да вали "дъжд" от измрели дребни планктонни организми. Н. Боев, Г, 130. Китът е в непрекъснато движение .. Храната си не търси, а като прецежда водата, задържа планктонни животни, дребни ракообразни и малки рибки. Зоол. VII кл, 1965, 137. В резултат на сложния процес на изграждане на органически вещества планктонните водорасли отделят във водата кислород, необходим за дишането на морските животни. Ето защо те стоят в основата на живота в моретата и океаните. ВН, 1959, бр. 2411, 4.

Списък на думите по буква