ПЛАНОВИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛАНОВЍК, мн. ‑ци, м. У нас в периода 1944-1989 г. — служител, който съставя плановете за работа на предприятие, учреждение и под. Така се озовах в кооперация "Налъм", уж технолог, а покрай това — калкулант, плановик, търговски пътник — .. зарових се в една бумажна работа — краят ѝ не се виждаше. Н. Хайтов, ПП, 64-65. Малък Крушко мина по другите стаи на канцеларията, здрависа се поотделно и с касиера, и с деловодителя, и с плановика. Б. Обрешков, С, 28. Плановици, инвеститори, нормировчици ще наизвадят големите моливи — ами как така, защо, чакайте да видим. В. Жеков, ТП, 125.

— Рус. плановик.