ПЛАНОМЕРЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛАНОМЀРЕН, ‑рна, ‑рно, мн. ‑рни, прил. Книж. Който се извършва по предварителен план, системно и ритмично. За него светът беше и понятие, и картина, и дори сън! И затова може би Михалаки Георгиев намираше смисъла главно и преди всичко в занятието, в труда, в планомерната работа. СбЦГМГ, 97. Днес вече се поставя широко начало за планомерна експлоатация на горите. Й. Радичков и др., ГСП, 154. Големият град, сам по себе си, е изтъкнал нуждата от съзнателен, планомерен и организиран туризъм. П. Делирадев, В, 5.