ПЛАНТА̀ТОР

ПЛАНТА̀ТОР м. Собственик на плантация. Управлението на страната [Бразилия] се намира фактически в ръцете на плантаторите на кафе, от чиито семейства излизат почти всички бразилски министри. Св. Минков, ДА, 52. Бръснарят повярва и започна да ми разказва, че и други български емигранти идвали в неговата бръснарница, но вече заминали на работа в Нова Зеландия. Били сключили договор с някакъв плантатор. Ив. Мирски, ПДЗ, 153. В белия си ленен костюм и сламената шапка той приличаше на южноамерикански патриархален плантатор. Ем. Манов, ДСР, 407. Начело на армията застанал Георг Вашингтон (1732-1799). Той бил богат плантатор от Виржиния. Ист. VIII кл, 1965, 24. Подир 13 години предишните прости преселенци се обърнаха на плантатори, на фамилисти и на владетели на обширни поместия. Ч, 1872, кн. 16, 732.

— От лат. plantator. — Сп. Читалище, 1872, кн. 16.

Списък на думите по буква