ПЛАНУ̀ЧКА

ПЛАНУ̀ЧКА1 ж. Диал. Горска ягода; планица.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

ПЛАНУЧКА

ПЛАНУЧКА2 мн. Диал. Къпина.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

Списък на думите по буква