ПЛАСТИКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛА̀СТИКА¹ ж. Изк. 1. Ваятелско изкуство; скулптура, скулптиране. Тази глава [на Гордиан] e.. едно от най-хубавите произведения на римската художествена пластика. Ст. Михайлов, ЕБС, 120. В неолитното селище бяха намерени и творби на първобитната пластика — четири женски глинени фигурки. ВН, 1964, бр. 3866, 2. В пластиката представители на новата атинска школа се явяват Скопас и особенно Праксител. Н. Михайловски, РВИ (превод), 159. Декоративна пластика. Монументална пластика.

2. Произведение на ваятелското изкуство; скулптура. Под прозорците на първия етаж на къщата.. се намира знакът на къщата — изработена в ренесансов стил пластика на жаба. ВН, 1962, бр. 3231, 4. Под мотото "Светът е оцелял, защото се е смял" беше открито второто международно биенале на карикатурата и малката сатирична пластика. РД, 1975, бр. 136, 2. Керамична пластика. Малка пластика. Ученически пластики.

— От гр. πλαςτική (τέχνη) 'пластична (техника, изкуство)' през фр. plastique.

ПЛА̀СТИКА² ж. 1. Съгласуваност, ритмичност, грациозност и елегантност на жестовете и движенията на тялото. Може би само аржентинското танго крие в себе си

това странно съчетание на крайностите: сантименталната чистота на мелодията и сексуалната пластика на нейния ритъм. Св. Минков, ДА, 110. Катя Спиридонова със своята гъвкава игра като драматична артистка, със своя сочен, силен и винаги верен глас изнесе с удивителна пластика една от най-трудните и най-големите оперни роли. Р, 1925, бр. 200, 2. Госпожа Елена Николай е безусловно артистка от най-високо измерение .. Трудно е .. да си представим по-съвършено покриване на жест, мимика, пластика и певчески израз с изискванията на драмата и музиката. БНТ, 1942, бр 240, 2. Ние знаеме, че не може да бъде артист оня,.. който няма: гласов регистър,.., фразировка, пластика, интонация. К, 1925, бр. 60, 1.

2. Спец. Учебна дисциплина, изучавана от актьори, балетисти, танцьори и гимнастици, която развива такива умения. Повторно искам да изтъкна .. заслугите в тази школа на .. Екатерина Филимоновна Краснополска, която преподаваше пластика. Тази актриса .. ни научи как чрез пластични движения да освобождаваме тялото си от всякакво напрежение, за да може духът свободно да се проявява. Ив. Димов, АИДЖ, 72. Следобед тя [Снежа] едва беше седнала да учи и скочи изведнъж: — Време е. Отивам на урок. — Какъв урок? — попита я баща ѝ. — По пластика, при Ганчева, гимнастичката — отвърна вместо нея майка ѝ. Л. Галина, Л, 28.

3. Прен. Изящност, гъвкавост, обикн. на изказването или в художествено произведение. Приказката му е бавна и в нея се чувствува пластиката, благородният ритъм на старата народна песен. Н. Хайтов, ШГ, 62. И откъде е странното мълчание на влюбените? Откъде е странната и хармонична пластика — над думите? Хр. Фотев, С, 1980, кн. 1, 58.

4. Литер. Усещане за реално присъствие на герои и предмети като изваяни чрез слово образи. Той [П. П. Славейков] е чист непосредствен лирик .. За дълбочината на чувството, за буйното му въображение и пластика на образите говори "Книга на песните". БР, 1931, кн. 7, 221. От Толстой можем да се научим на онова, което Горки смята за едно от най-големите достойнства на художественото творчество — на пластика, на изумителна релефност на изображението. Н. Лилиев, Съч. III, 200-201.

— От гр. πλαςτική (τέχνη) 'пластична (техника, изкуство)' през фр. plastique.

ПЛА̀СТИКА³ ж. Мед. Присаждане на тъкан. Методите на несвободната и свободната кожна пластика имат многовековна история. Ц. Михов и др., КП, 3. От всички видове пластики сега най-често се предпочита несвободната автопластика, т. е. използват се местни тъкани, по съседство, без при това да се прекъсва целостта на кожата. З, 1969, кн. 1, 11.

— От гр. πλαςτική .