ПЛАСТИНЧАТ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПЛАСТИНЧА̀Т, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Спец. 1. Който е изграден от пластини. Пластинчатите електрофилтри представляват редица пластини, изпълняващи ролята на утаителни електроди, между които са разположени в редици излъчващите проводници. В. Баум и др., МП, 833. От гледище на положителните електроди електрофилтрите биват тръбни и пластинчати. Я. Якимов, Т, 348.
2. Който е с форма, подобна на пластина1. Повечето планктонни организми имат шипове,.. други притежават дисковидни, пластинчати и пръчковидни форми, които увеличават съпротивлението им срещу потъването. ВН, 1959, бр. 2411, 4. Теоретически пластичността се дължи на повърхностното напрежение на водните обвивки между ориентирани пластинчати и люспести колоидни частици. П. Боянов, П, 295.