ПЛАСТИЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ПЛАСТЍЧЕН1, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. 1. За материал, материя — който е мек, гъвкав, лесен за обработване. Първият материал, употребен като свързващо вещество, е глината. Размесена с вода, тя става пластична и удобна за обработване. Б. Костов, ХС, 4. Дълбоко в земната кора, където скалите са в пластично състояние, пластовете им лесно се нагъват, когато действуват хоризонталните вътрешни земни сили. Геогр. VIII кл, 1965, 74. Замръзналата вода, въглеродният двуокис и металите са се смесили в някакво ядро и под тежестта на горните слоеве се намират в непознато за нас състояние, прилично на полутечна, пластична маса. Д. Пеев, ЖДП, 66.
2. Който се отнася до скулптиране, ваятелско изкуство или до скулптура. Строгите спокойни фасади на ренесансовите сгради вече не отговаряли на новите изисквания и били заменени със сложни и силно пластични форми. Т. Горанов и др., ПА, 41. Изпъкналото сбърчено чело на Мицкевича,.., целия му горд лик е сякаш пластичен образ на Полша, колкото горда, толкова и нещастна. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 98. В областта на поезията и пластичното изкуство не се проявява нито едно голямо дарование. Б. Илиева, КХСН, 15. Синтез на архитектурата с пластичните изкуства.
◊ Пластична бомба. Спец. Взривно вещество в обвивка, която дава възможност да бъде прикрепено гъвкаво по контура на обекта за взряваване и по този начин да бъде по-трудна за забелязване, откриване. Ултраколониалистката "Тайна въоръжена организация" (ОАС) все повече разширява своите действия; не минава ден, без нейни членове да извършват атентати с пластични бомби и покушения над мирни граждани във Франция и Алжир. РД, 1962, бр. 6, 4.
ПЛАСТИЧЕН2, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. 1. За мимика, движение, фигура — който е гъвкав, елегантен, изящен. За тази роля са необходими грациозност в стойката, много пластични, ритмични движения. Ив. Димов, АИДЖ, 147. Сарафов имаше пластично лице и да представи чрез маската си душевните вълнения на героя си за него не бе трудна задача. Ст. Грудев, ББ, 90. Пластични движения.
2. Прен. За думи, образ, произведение на изкуството или литературата — който е силно изразителен, въздействащ на чувствата, душевните преживявания и под.; експресивен. Авторът притежава въображение, за да ни нарисува пластична картина, дори и на онези сцени и събития, които не е имал възможност непосредствено да види и изживее. Е. Каранфилов, Б III, 284. Сцената търпи само пластични образи, които се подхранват от вътрешния ритъм на играта. К. 1925, бр. 60, 1. Когато след като сте видели Сикстинската капела, идете в "Св. Агостино" и .. оставате поразен от пластичната хубост на Рафаеловите афрески. К. Величков, ПССъч. III, 196.
ПЛАСТЍЧЕН3, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. Мед. Само в съчет: Пластична операция. Операция за възстановяване на увреден орган или части от тялото или коригиране на външни форми на тялото или лицето с естетическа цел. — Знаеш ли, ти трябва да си направиш пластична операция на лицето. Ст, 1970, бр. 1266, 4. Пластична операция на носа. Пластична хирургия. Дял от хирургията, който се занимава с методите за възстановяване или коригиране на части от тялото или лицето по оперативен начин. Основната цел на пластичната хирургия не е да отреже, да отстрани един или друг орган на човешкото тяло, а да поправи, да пресъздаде разрушена или обезобразена от болест, нараняване и изгаряне част на човешкия организъм. СП, 1958, бр. 137, 4.