ПЛАСТИЧЕСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛАСТЍЧЕСКИ¹, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прил. от пластичен¹. Солите са чисто градивен, строителен материал: те не внасят енергия, а само пластически материал. ПН, 1932, кн. 4, 52.

ПЛАСТЍЧЕСКИ², ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прил. от пластичен². Тук нямаме илюзорната среда на картината, която да е пригодена към фигурите, а конкретната среда, в която живеем, в която се движим и работим. Това налага пластическият образ, за разлика от живописния, който е специфичен за скулптурата. Съвр., 1975, кн. 2, 154. Тия чудни образци от пластическа хубост са изваяни в един чуден език. Езикът на Вазов! К. Величков, ПССъч. VIII, 138.

ПЛАСТЍЧЕСКИ³, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Мед. Прил. от пластичен³.

ПЛАСТЍЧЕСКИ нареч. Пластично. Сичките народи са представят чрез своите герои. Тъй характеристиката на народите от франкското племе би изчезнала в мрака, ако не би са изстъпила пластически пред нашите погледи в образа Карла Великаго. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 5.