ПЛА̀ТЕЦ

ПЛА̀ТЕЦ, мн. няма, м. Умал. от плат. Шивачът подаде и панталона от същия номер. Хаджи Дончо го заобръща, запопипва, пъхна си ръката в крачола и пак се обади. — Че то само един плат бе, бай Никола! Един платец само и нищо друго. Ще му е студено на момчето! Чудомир, Избр. пр, 179. От фабриката днеска ни раздадоха по малко платец. Д. Бозаков, ДС, 30.

ПЛАТЀЦ

ПЛАТЀЦ, мн. ‑тци, м. 1. Човек, който плаща някаква сума. Той все пак е такъв тих наемател и честен платец. Какво ѝ влиза в работата, дали ще носи дрехите си на перачница или сам ще си ги пере. М. Грубешлиева, ПП, 122. Като си отиде последният платец, бирникът вдигна очи към навлезлите селяни. Н. Попфилипов, БД, 44. Хората знаеха стоката, знаеха те що е Пенчо за платец и че по-лесно би било да се извади от кучи уста кокал, отколкото от неговите ръце пари. Ил. Блъсков, ПБ II, 58. Някои от областните събиратели на даноците.. принуждават платците да дават звонка монета. НБ, 1877, бр. 70, 270.

2. Който изплаща парично възнаграждение на някого за извършена работа. А какъв добър стопанин беше Влайков на списанието си, какъв добър платец на хонорари! СбЦГМГ, 368.

◊ Касиер-платец. Счетов. Касиер, който се занимава само с изплащане на заплати. Двамата главни касиер-платци се намираха на третия етаж .. Винаги пред гишетата и на двамата имаше много актьори и служители, които чакаха за заплата или аванс. Ив. Димов, АИДЖ, 100.

Списък на думите по буква