ПЛАТКА —Речник на българския език — алтернативна версия
ПЛА̀ТКА2 ж. Остар. и диал. Възнаграждение, заплащане, заплата, плата. В тази 1859 година ме условиха за 1800 гроша и 16 кила жито; и платката ще ми плащат изобщо от селото. М. Кънчев, В, 145. Попитах тихичко един възрастен обветрен мъж: — Как сте с месечната платка? Бива ли я? С. Северняк, ОНК, 118. Платка в гостоприемница за храна на коня. Др. Фетваджиев, ФБР II, 117.
ПЛА̀ТКА3 ж. 1. Готв. Пласт тесто с определена дебелина, който се изпича и се слага между кремове и плънки в сладкарски изделия като торти, пасти и под.; блат. Ако изпичането на платката става върху тава, по-голяма от желаната големина на тортата, веднага след изваждането ѝ от фурната се изрязва. Н. Сотиров, СК, 544. Трудно се нарязват платки с локум, когато влагата в тях е много ниска, например 14-15 %. А. Генадиев и др., ТЗ, 152.
2. Спец. Пластина, пластинка.
◊ Дънна платка. Спец. Главна пластина в компютъра, която съдържа централния процесор, поддържащите чипове, контролиращите устройства. Печатна платка. Спец. Изработен върху твърда пластинка елемент от електронна апаратура, при който различните проводникови линии, съпротивления, кондензатори и пр. са нанесени по фотохимичен или друг специален начин. Новото кибернетично устройство за контрол на логически структури .. повишава многократно производителността на труда при контрола на печатните платки. Б. Борисова, МИ, 27.