ПЛАТНЕНЍК

ПЛАТНЕНЍК, мн. ‑ци, м. Диал. Чувал, торба от платно обикн. за брашно; платник, вретище, врекя, вреща, вреч, мутавец, сакуля, струняница. Отиваме към зимата. Мелелницата се пълни с чували, мотафки, платненици. З. Сребров, Избр. разк., 347. Младият мъж, зачулен на дъжда с козиняв платненик, се насочваше към появилия се кон. З. Сребров, Избр. разк., 35.

Списък на думите по буква