ПЛАТНОХОД —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛАТНОХО̀Д, мн. ‑и, след числ. ‑а, м. Малък кораб, който се движи, като използва силата на вятъра, издуващ платната му; ветроход. Няколко платноходи и рибарски лодки и един италиански параход оживяваха със своите силуети пристанището. Ив. Вазов, БП, 164. Първата Червена книга била започната в 1873 година и само за две години била запълнена с имена на безследно пропаднали кораби. Това били главно стари платноходи, натоварени прекалено. К, 1970, кн. 6, 15.