ПЛАТО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛА̀ТО ср. 1. Геогр. Обширно възвишение със заравнено било и стръмни склонове. След малко излязоха на високото плато при язовирната стена. Пред тях спокоен и гладък се простираше язовирът. П. Вежинов, НБК, 346. Движите се по високите витошки плата при съвсем прозрачна атмосфера. Но долу под краката си виждате как лази мъглата. П. Делирадев, В, 260. Какво бе ти [Испания] за мене? — / Нищо. / Една загубена страна / на рицари и на плата. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 117.

2. Поднос без дръжки или голяма плоска елипсовидна чиния за сервиране на комбинация от различни деликатеси, колбаси, меса, сирена и под.

— Фр. plateau.