ПЛАТОНИЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛАТОНЍЧЕН, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. 1. Филос. Който се отнася до платонизъм; платонически.

2. Книж. Който практически не се осъществява, който съществува само като идея; отвлечен, платонически. Братя Миладинови .. заслужават напълно да поменем и днес с дълбока, с искрена признателност техните имена, толкова повече, че те бяха не само платонични поддържници на една идея, а и положиха живота си за нея. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 353-354. — Съмнявате ли се в моите връзки с немците? — Никак! .. Но те са чисто платонични .. — Разсъждавате повърхностно, драги! .. Моралният фактор за германците е по-важен. Д. Димов, Т, 126.

3. Прен. Книж. Който е чисто духовен, без плътски влечения и физическо общуване; платонически. Това бе самата любов, не платонична, не възвишена до саможертвата да се откаже изведнъж от него.., а точно такава любов, каквато би се появила у една млада жена, преди наслажденията да уморят сетивата ѝ. Д. Димов, ОД, 140.

— От фр. platonique.