ПЛАУН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛА̀УН м. 1. Многогодишно тревисто папратовидно растение с дихотомично (вилообразно) разклонено стебло, малки остри листа и много дребни спори, които се използват в медицината, пиротехниката и металургията.Lycopodi. Днес не съществуват гигантските хвощове, дървовидните папрати и плауни. Биол. IХ кл, 1981, 30. Поява на древните спорови растения. От псилофитите са произлезли плауните, папратите и хвощовете, които се обединяват под общото име папратовидни растения. ОБиол. Х кл, 132. Дихотомично разклонение на корени може да се наблюдава само при някои папратовидни: бронец, плаун,.., лунната и змийската папрат. М. Воденичаров и др., ЕБ, 105.

2. Вид лен с тънки и меки влакна (М. Филипова-Байрова, РЧД).

◊ Бухалковиден плаун. Бот. Вид плаун със стелещо се дихотомично разклонено стебло, от което излизат вертикално изправени, също дихотомично разклонени клонки с малки приседнали целокрайни листа, които на върха имат дълга бяла власинка.Lycopodium clavatrum.