ПЛАФОН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛАФО̀Н, мн. ‑и, след числ. ‑а, м. Архит. 1. Таван, украсен с живопис или скулптура. През едни дълги и тъмнички коридори стигнахме централната кръгла зала, над която се издига колосалният купол с изящно нарисуван плафон. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 57. Проектите за плафона на Сикстинската капела показват от своя страна как все по-ясно композиционната схема се архитектонизира. М. Бичев, АНВ, 12.

2. Плафониера.

— От фр. plafond.