ПЛАЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛАЦ, пла̀цът, пла̀ца, мн. пла̀цове, след числ. пла̀ца, м. 1. Воен. Равно място за военни строеви упражнения, прегледи и паради. — Второ оръдие готово, господин капитан! — Отлично! — поздравяваше ги сериозно капитанът и над плаца екваше отсеченият и дрезгав отговор: — Ще с'тараем, госин капитан! П. Вежинов, ВР, 77. Когато излезе на плаца заедно с подпоручик Добрев и видя, че строяват въоръжените за поход войници, той тревожно съобрази, че нямат знаме. В. Геновска, СГ, 310. С бодра крачка и с песен поемат младите школници към плаца, където отрано заредени ги чакат учебните самолети. А. Станоев, П, 30. В казармата като войник / на плаца зъзнех от зори / и слушах там тържествен вик : / "Едно, две, три! Едно, две, три!" Хр. Смирненски, Съч. II, 136.

2. Разш. Специално място на открито за спортни игри. Внушителна е гледката при издигане знамето над плаца в началото на игрите. Н. Фурнаджиев, МП, 89. Тук [в Бомбай] са международните клубове с изящни паркове, плацове за крикет и поло, басейни, танцувални салони, изискана европейска кухня, уиски.., дето имат достъп само тези, които плащат висок членски внос. А. Каменова, И, 45. // Подобно място за паркинг, изложба. Плац за паркиране на коли. Изложбен плац.

3. Остар. Книж. Площад. 8. [осма] Сцена. Плацът пред неговат [на Бонапарт] дворец. Хр. Драганович, НБ (превод), 53.

— Нем. Platz.