ПЛАЦЕНТА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛАЦЀНТА ж. 1. Анат. Временен орган в матката на бременна жена или женски бозайник, обвивка на плода, осигуряваща храненето му, кръвообръщението и обмяната на веществата между майчиния организъм и плода до раждането. Плацентата играе роля на защитна бариера, която не пропуска в кръвта на плода микроби, токсини и други вредно действащи фактори от кръвта на бременната. К. Рашков и др., ДБ, 120.

2. Бот. Тъкан в растенията, към която се прикрепят пъпките или спорите.

— Лат. placenta.