ПЛАЦЕНТАРЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛАЦЕНТА̀РЕН, ‑рна, ‑рно, мн. ‑рни, прил. Анат. Който се отнася до плацента; плацентен. С раждането плацентарното хранене на детето се прекъсва, обаче връзката с майката продължава да се осъществява чрез кърменето. Ив. Вапцаров и др., ДБ, 90. Смъртта на плода се обяснява със заболяването на плацентарните съдове и нарушеното хранене на плода. Ил. Петков и др., КВБ, 213. Плацентарно дишене. Плацентарно кръвообръщение.