ПЛАЦИКАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛАЦЍКАМ, ‑аш, несв., прех. и непрех. 1. Непрех. Диал. За течност — издавам особен звук при клатушкане, плискане. Всъщност тя забрави и катраника, който плацика в ръката ѝ, и мъжа си, и воденицата. Г. Краев, Ч, 77.

2. Прех. Разг. Пера набързо, невнимателно; плацукам. Кърпите можеш да плацикаш и на ръка, а не в пералнята.

3. Непрех. Разг. Къпя се в река, море, басейн и под. Детето не се бои от водата и плацика из басейна, та не мога да го изкарам. плацикам се страд. от плацикам (във 2 знач.).

ПЛАЦЍКАМ СЕ непрех. Разг. 1. Клатушкам се из някаква течност. Във виното, почти горещо, се плацикаше нарязан лимон. Р. Сугарев, СС, 97.

2. Къпя се, мия се; плацикам. Сядам, кръстосвам крака, креслото е тясно, позата е неудобна, но представителна; онази пак нещо се плацика в банята — сиромашко момиче, кой знае откога не е виждало топла вода, от купела си навярно. Н. Антонова Н, 27. Тарикатите само се мокреха и веднага бягаха навън. Други като полярни мечки се плацикаха и дори търсеха сапун. Р. Сугарев, СС, 52.

— Друга (диал.) форма: плацу̀кам.