ПЛАЧ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПЛА̀Ч, ‑ъ̀т, ‑а̀, мн. плачовѐ, м. 1. Нечленоразделни звуци, които човек издава обикн. при болка, скръб, страх, придружени със сълзи; рев, реване, хълцане, ридание, ридаене. Този внезапен плач беше за избитите вчера бунтовници. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 197. — От мъка ще умра, Станкулчо, от мъка и плачове — хълцаше тя. Ст. Марков, ДБ, 71. Като насън той [Аарон] видя разкъртени плочи .. видя черен, тесен гроб. Чу хълцания и плачове. А. Дончев, СВС, 752. Една уста за смях или за плач. Погов. П.Р. Славейков, БП I, 167. Беше ѝ тъжно до плач. // Такива звуци и сълзи, предизвикани от силна радост. Пулина се сепна и едва не припадна от радост. Посрещна гостите с наситен от плач смях. К. Петканов, П, 128. Избухвам в плач. △ Преглъщам плача си. △ Безутешен плач. Задавен плач. Истеричен плач. ● Обр. Нищо се не чуваше, освен бясната и тъжна песен на вятъра и плачът на мъртвите листа. Елин Пелин, Съч. I, 53-54. Нощната умора .. и плачът на птиците отново разстроиха момчетата. Сл. Чернишев, ВМ, 10. // За бебе или дете — такива звуци, издавани инстинктивно при глад, болка, страх или някакво физическо неудобство. Едва на другата сутрин [Стоян] дочу плача на новородено‑
то в оттатъшната, най-малката стая. Д. Талев, ЖС, 93. Детето тичаше при дядо си, захлипнало от плач и не можеше да се умири. Елин Пелин, Съч. III, 22.● Плач-песен. В българската обредна традиция — изразяване на скръб, болка, съжаления за покойник с изреждане на добрите му качества, като се наподобява силен и протяжен плач. Стояхме прави и мълчаливи. Докато чуем плача на баба. Онзи плач-песен, с който селските жени оплакват своите мъртви. Ст. Поптонев, ОБЛ, 310.
2. Прен. Отделяне на капки сок от растение или от негова част при срязване или нараняване. Голямо количество разнообразни вещества се отделят от растенията и във вид на водни капчици и сокове. Такива сокове се отделят от прекършени клонки .. плач при растенията. Н. Митрева, ВРС, 48.
◊ Иеремиев (Иеремиин) плач. Книж. Продължителни, безплодни и лицемерни оплаквания за нещо или за някого (по името на библейския пророк Иеремия, оплакал печалната участ на евреите и разорението на Иерусалим от Навуходоносор в "Книга плач Иеремиев" от Стария завет). Пред факта на великия трагизъм [те] не сметнаха всичко за изгубено и не се отдадоха на иеремиев плач. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 208. Българският черковен въпрос не съдържава в себе си нищо каноническо, следователно иеремииният плач .. не е на своето място. С, 1872, бр. 41, 321. Плачът ми е на(по) носа. Диал. Лесно, по най-дребен повод заплаквам; плачлив съм. Стена на плачa. Книж. Употребява се за нещо или някого, пред който (когото) се споделят гласно идеи, неприятности, грижи, тревоги (по името на място в Йерусалим, където според еврейската религиозна традиция всеки може да изплаче болката си и да отправи молитва). — Нека стана стената на плачи ти — сподели ми мислите си, Джем! В. Мутафчиева, СД, 154.
— Други (остар. и диал.) форми: плак, плоч.