ПЛА̀ЧЕНЕ

ПЛА̀ЧЕНЕ ср. Отгл. същ. от плача; плач, плакане, рев, реване, хълцане, хлипане, ридаене. — Ето я, че иде баба ти Минчовица .. И угрижена такъва, окахърена, очите ѝ подпухнали от плачене! Т. Влайков, Съч. II, 27. Много често се случва у майките да не съществува опитност.., в такъв случай докторите лошо определяват значението на детинското плачене. Ч, 1875, бр. 4, 174.

Списък на думите по буква