ПЛАЧКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛА̀ЧКА, мн. ‑и, ж. 1. Разг. Момиче или жена, която лесно, често плаче без сериозна причина; плачла, ревла. — Ей, голяма плачка си! За най-малката грешка рониш сълзи!

2. Диал. Оплакване, жалба. — Канех се нарочно да дойда до тебе... — започна тя тихо, като придаде най-печално изражение на лицето си .. Ще си кажа приказката, пък ти я вземи, ако щеш и като плачка, и като молба. Г. Караславов, ОХ IV, 30.

◊ Играчка-плачка. Разг. Игра, забавление, шегуване, което, като се мине мярката, завършва с неприятност, скарване, плач. Росето го замери повторно. — Това вече не прилича на шега! — ядоса се Илия .. — Нека да бъде играчка-плачка! К. Петканов, БД, 200. От играчка — плачка и кавга. П.Р. Славейков, БП II, 23.- Внимавай какво говориш. Да не стане от играчка — плачка.