ПЛА̀ЧЛА ж. Разг. Момиче или жена, която лесно, често плаче без сериозна причина; плачка, ревла. Бодко обичаше понякога да се покаже ей тъй — по-голям .. — Защо? — учуди се .. Ладунка. — Защото си плачла — тръсна .. Бодко... — Плачех от яд. В. Ченков, СНД, 21.