ПЛАЧЛИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛАЧЛЍВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който често плаче; ревлив. Тя беше му в ума.., за нея мислеше, когато държеше плачливото дете. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 249. Макар че не обичаше плачливи хора, този път [тате] не се скара, а каза меко и съчувствено: — Недей плака, Мино! Г. Белев, ПЕМ, 33.

2. Прен. Който прилича на плач. — Ах, Боже, Боже... И Тошо, и той .. не се връща, старият се кара, — зареди с плачлив глас Санка. Й. Йовков, ЧКГ, 82. Боляринът се полюшна под тежестта на ръката му и като въздъхна хрипливо, започна със същия изтънял, плачлив глас. Д.Талев, С II, 83. Те [гларусите] се разхвърчаваха и тогаз издаваха същите тия остри плачливи крясъци, които издават когато хвърчат над морето. Й. Йовков, ЧКГ, 110.