ПЛАША —Речник на българския език — алтернативна версия
ПЛА̀ША, ‑иш, мин.св. ‑их, несв., прех. 1. Карам, правя някой да изпитва страх, предизвиквам безпокойство у някого; сплашвам, заплашвам. — Какво ще ме плашиш с началника .. Не ме е страх мене от началника. Й. Йовков, ЧКГ, 133. Тя [Рада] се постара да не вижда тоя неприятен човек, който я смущаваше и плашеше. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 68. Плашеше я [Нонка] острият блясък на Петровите очи. И. Петров, НЛ, 63. Тоя Златьо е уплашил турците дотолкова, щото с неговото име турските жени и досега плашат децата си. П. Хитов, МПС, 111. Колкото всички ме плашеха със Змея, колкото го коряха пред мене, толкози по̀ ме теглеше. П. Тодоров, Събр. пр II,
302. Тайнствеността и мракът плашат. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 184.
2. С крясък или действия подгонвам обикн. при лов животни, птици. Хаджи Емин .. беше излязъл на лов.., изкарани бяха насила много селяни .. да плашат дивеча. Й. Йовков, СЛ, 33. Най-напред ясно се провидяха плетищата и белите волски черепи, набучени по коловете, за да плашат вълците. Й. Йовков, АМГ, 127. плаша сеI. Страд. от плаша. Децата не бива да се плашат. II. Взаим. от плаша в 1 знач. — Нe прилича на юнаци да се плашат един друг. Хайде да се побратимим. Ран Босилек, Р, 123.
ПЛА̀ША СЕ, несв., непрех. Изпитвам страх от или за някого или нещо; боя се. — Той привикна към нещастието на брата си, не се плашеше от неговия вид и от неговия страшен, вторачен, мълчалив поглед. Елин Пелин, Съч. III, 172. Винаги беше усещала слабостта на стария към нея и не му се плашеше. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 80. Над мене тежеше някакво проклятие. До каквото се докоснех, то се рушеше. Започнах да се плаша от тъмните сили, скрити в мене самата. Бл. Димитрова, ПКС, 342. Плаша се за здравето на детето.
◊ Плаша гаргите (врабците, кокошките). Разг. Ирон. Напразно искам да внуша страх у някого. Младежите пред вратата се сбутаха. — Деяна! .. — Глей го какъв е наежен като керкенез... — Ще плаши гаргите. Г. Караславов, СИ, 160. Отново избухна стрелба .. — Плашат гаргите. Но и това няма да им помогне. П. Вежинов, НБК, 188. Плаша се като дявол от тамян; плаша се като от чума. Разг. Извънредно много се страхувам от някого или нещо. Плаша се <и> от сянка<та си>. Разг.; Плаша се от опашката си. Диал. Наплашен съм много, затова съм извънредно предпазлив в действията и постъпките си. — Ти мислиш, че се плаша от сянката си, че никой не ме преследва, а сам си създавам страх. М. Марчевски, П, 277. Плаши ми се окото. Разг. Силно се тревожа за нещо, безпокоя се за добрия му завършек. — Аз рекох, че тая пуста слабост вече е минала. А пък то ѐ, че още такова... Не знам, свахо, плаши ми се окото. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 306. Плаши Пейо кокошки<те>. Диал. Ирон. Напразно се мъча да уплаша някого с нещо, което няма да се случи.