ПЛАЩАНИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛАЩАНЍЦА ж. 1. Църк. Голям къс платно, на което е изобразено полагането на Исус Христос в гроба. Поп Никола и другите свещеници вече излизаха навън с плащаницата, за да обиколят храма. А. Христофоров, А, 279.

2. Църк. Покривалото върху мъртвец; покров. Това беше погребално пение над един мрътвец, покрит с бяла плащаница. Ив. Вазов, Съч. VI, 63. Събличам парцалите от гърба си с чувството на възкръсналия Лазар, който снема от себе си гробовната плащаница. Л. Стоянов, Х, 149.

3. Остар. Наметало, плащ, пелерина. Не гледах вече патриарха и клира, а Иван-Александър и царицата му .. и двамата поради празника в пурпурни плащаници. Ем. Станев, А, 15. Може би от всичко строено тук [в Бачковския манастир] .. до днес са останали същите само тези плочи.., замитани от широките дипли на плащаницата на Иванко. Н. Стефанова, РП, 93.^● Обр. Тук-таме, въз белите заспали могили, прояждат снежната плащаница остри канари и завират зъберите си в тихото небе. Ив. Вазов, Съч. XVII, 3. Остана само черната

плащаница, покрила от край до край небето. Д. Спространов, ОП, 349.