ПЛЀВЕЛ

ПЛЀВЕЛ м. 1. Саморасло диво растение в нива, градина и под., което пречи за правилното развитие на посетите или посадени растения. Плевел е всяко диво растение, което не е предмет на обработка и отглеждане, както и всяко растение, което е в нивата въпреки желанието на земеделеца. Ив. Странски, ОП, 215. Плевелите в сравнение с културните растения се развиват много по-бързо, поради което ги задушават и забавят растежа им. Д. Славчев и др., БМ, 88. С трънак и плевел се борѝ, / весден ори, ори, ори... П. К. Яворов, Съч. I, 40.

2. Прен. Разг. Нещо вредно, което пречи за развитието на друго нещо или на някого и трябва да се отстрани. Плевелите на злобливата дребнавост и човешка завист не можеха да виреят в нашата среда. Ив. Димов, АИДЖ, 120. Аз с все сила изскубвах от себе си всеки плевел сантименталност. Бл. Димитрова, ПКС, 34. В потискащата атмосфера на безправие, насилие и лъжа избуяваха плевелите на първичните сили на егоизма и омразата, на безсърдечието и жестокостта. Дем., 1990, бр. 46-47, 1. Вирее на пороците гъстакът, / нравствените плевели, злини. Ив. Вазов, Съч. III, 207.

Списък на думите по буква