ПЛЀВНИК

ПЛЀВНИК, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. Постройка за плява, сено и под.; плевня. — Ще спя в сеното .. — Ела да ми покажеш плевника. Ем. Станев, ИК I и II, 250. Големите сгради на яхъра, плевника и навеса хвърлят отсечени сенки върху постлания с валчести камъни двор. Елин Пелин, Съч. I, 182. Прибраха [селяните] житото в хамбарите и плявата в плевниците. Д. Яръмов, БП, 107.

Списък на думите по буква