ПЛЕДОАРИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛЕДОА̀РИЯ ж. 1. Юрид. Защитна реч в съд. Сотир Янев .. имаше добре обзаведена кантора. Клиентите му .. плащаха луди пари за защитните му пледоарии. М. Гръбчева, ВИН, 199-200. В защитната си пледоария Запрян Тошев с угаснал глас молеше съда за снизходителна присъда. А. Гуляшки, Л, 523. Същата теза [за невинност] ще застъпи по-късно в пледоарията си и адвокатът му. Диал., 1990, бр. 7, 4.

2. Прен. Разш. Книж. Словесна защита на някого или нещо. Познатият започна да ми излага предимствата на френските бели вина .. Цялата тая пледоария може би имаше някакъв учебен смисъл, ала беше без всякакво делово значение. Б. Райнов, ТП, 54. Пледоарията на дон Санчо [е] в защита на дуела между Родриго и дон Санчо. БР, 1931, кн. 7, 245. Театралната критика .. насочи вниманието си .. само към постановката, когато тя се превръща в техническа илюстративна пледоария. К, 1926, бр. 98, 2.

— От фр. plaidoirie.