ПЛЀМЕ

ПЛЀМЕ, мн. племена̀, ср. 1. В докласовото общество — общност от хора, свързани с родови отношения, с общ език и територия. Животът на първобитния човек се е отличавал с простота .. Хората живеели, обединени в родове .. Самите разрастващи се родове се обединявали в племена. Мор. пр VIII кл, 5. Няма народ на света освен некултурните племена, който да е лишен от великите дни на своя народен възторг. Дем., 1990, бр. 46-47, 4.

2. Прен. Разг. Група от хора, обединени от някакви общи характеристики, обикн. верски. Нашият народ има свой особен живот.., дайте му, или поне не бръкайте му да са освободи от това варварско племе. Хр. Ботев, Съч. 1929, 124. Под Баязидовите знамена ще да са съберат сичките мохамедански племена. Л. Каравелов, Съч. V, 89. Робско племе. Юнашко племе.

3. Диал. Род, корен; коляно, влака, сой, пояс, повой, плезмина (Н. Геров, РБЯ IV).

Списък на думите по буква