ПЛЀМЕНЕН

ПЛЀМЕНЕН, ‑нна, ‑нно, мн. ‑нни, прил. Който се отнася до племе; родов. Развитието на родовообщинния строй водело до уголемяване на човешкото общежитие.. Редица сродни племена се обединявали в племенни съюзи. Мор. пр VIII кл, 6. Пролеяната за свобода кръв ще да умие сичките племенни вражди и неудоволствия. Хр. Ботев, Съч. 1929, 150.

 

ПЛЀМЕНЕН

ПЛЀМЕНЕН, ‑нна, ‑нно, мн. ‑нни, прил. Който се отнася до племе; родов. Развитието на родовообщинния строй водело до уголемяване на човешкото общежитие.. Редица сродни племена се обединявали в племенни съюзи. Мор. пр VIII кл, 6. Пролеяната за свобода кръв ще да умие сичките племенни вражди и неудоволствия. Хр. Ботев, Съч. 1929, 150.

Списък на думите по буква