ПЛЕНА —Речник на българския език — алтернативна версия
ПЛЀНА ж. 1. Остар. Плащаница, покров. Тогава Йосиф донесл една плена (плащаница) за погребение, а Никодим .. донесл една смес от смирна и алой. Тии снели Исусовото тяло от кръста, помазали го с благовония, обвили го с плената и го погребли в Йосифовата градина при Голгота. Д. Манчов, НПВ (превод), 118.
2. Диал. Пелена. Мъжко си дяте окъпала / и му плените опрала. Нар. пес., СбНУ ХLVII, 63. Повила плена без дяте, / увила китка без пара. Нар. пес., СбНУ ХLVII, 35. "Капа му [на детето] бя маламяна, / .., / плена му бя посрябрена". Нар. пес., СбНУ ХLVII, 42.
— От гр. ηέλας 'кожа'.