ПЛЕНАРЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛЕНА̀РЕН, ‑рна, ‑рно, мн. ‑рни, прил. Книж. 1. За заседание, събрание и под. — който се извършва в присъствието на всички участници, на целия състав на някаква организация, институция и под. В Двореца на нациите са подготвени зали за пленарни заседания и за работа на различните секции на конференцията. ВН, 1955, бр. 184, 3. Пленарно съвещание. Пленарна сесия.

2. За доклад — който се изнася, прочита на такова заседание, събрание и под. Акад. П. Динеков и акад. Д. Лихачов изнесоха пленарните доклади на I конгрес по българистика в София.

3. Който е предназначен за провеждане на такова заседание, събрание и под. Симпозиумът се открива утре в пленарната зала на Академията.

— От лат. plenum 'пълен' през рус. пленарный.