ПЛЕНЕНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛЕНЀНИЕ, мн. ‑ия, ср. Остар. Книж. Пленяване. А бабата, като сложи едрата си, почерняла ръка на сърцето, рече ни: — Тук боли повече. И ни разказа за пленението и разоряването на Чепино, както това е записано и в други книги и летописи. А. Дончев, ВР, 77. Призракът на ново пленение, на побоите, на оковите, на мъките и на страшното бесило се изпречи кървав и отвратително страшен. Ив. Вазов, Съч. VII, 69. Уните първо го [епископ Григорий] слушаха с внимание,.., но после .. като помислили, че Арменский цар го е нарочно пратил да ги учи на християнската вяра, за да не правят веке набези и пленения в царството му, решили ся да го убият. Г. Кръстевич, ИБ, 443.