ПЛЕНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛЕНЍК, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. Остар. и диал. Плитка (в 1 знач.); пленица,

плетник, пленук, плетва, плетица, плетка², плѐтенка¹, плетушка, плескуда², сплитка, плетеница¹, плит⁴, подлесница. Разпуснала по гърба си копринената си косица, която беше оплетена на няколко пленици, а в тие пленици бяха заплетени маниста. Л. Каравелов, Съч. II, 137. Татарче Ради думаше: / — Разплитай, Радо, пленици, / заплитай влашки шевета. Нар. пес., СбВСтТ, 1062.