ПЛЕНИЛО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛЕНЍЛО ср. Остар. и диал. Плен (в 3 знач.); плячка. Римляните опазили пленилото си и Аларик, като му умалили войските, дръпнал ся с них в горите Апенински. Г. Кръстевич, ИБ, 179. Привика [Фритигерн] на своя помощ и отзад Дунава .. сармати и даже унни и алани, които с велики за пленило обещания можел към себе да привлече. Г. Кръстевич, ИБ, 135.