ПЛЕНЍЦА, мн. ‑ци, ж. Остар. и диал. Плитка (в 1 знач.); пленик, плетник, пленук, плетва, плетица, плетка2, плѐтенка1, плетушка, плескуда2, сплитка, плетеница1, плит4, подлесница.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1901.